Пиянството на един народ
Вчера имах изпит – взех го (5),но ще запомня този ден + днешния с нещо друго. Наскоро имах шанса да поживея малко в чужбина и откакто се прибрах у нас не спирам да правя сравнения с начина на живот в „другата България“. Тук изключвам финансовото състояние,защото разликата е фрапантна и ти идва да се застреляш. Наблюдавам предимно как се държим помежду си,с познати, с непознати! Световно известни сме с своята гостоприемност към чужденци,но към нашенци всеки е мним и „гостоприемен“ по сметка. Планът Ран-Ът работи с пълна сила. Населението ни е докарано до просешка тояга -собствеността върху земята ни държи в агония вече 21 години,иначе краят щеше да е бърз и безболезнен и сега да сме анексирани обратно към Турция или преименувани на Булгаристан,а народът ни малцинствена група.
- Колко би било забавно за „големите братя“ да си имат държава от Африкански тип насред Европа
Случката която ще запомня за дълго,но все още немога да осмисля и обясня е нещо нормално и ежедневно тук. Преди/след 1 година щях да реагирам различно,но точно сега ми е интересно и то не защо точно на мен,а защо изобщо става с всекиго и защо си мълчим и го приемаме за нормално? Известно време след като свърших с изпита трябваше да се върна до университета да си взема резултатите. Северно от главният вход има паркинг за учениците -както винаги пълен,а южно за учители и персонал,който е преграден с бариера. Пред учителският паркинг минава тротоар ограден с метални колчета възпрепятстващи паркирането там, но няколко от тях бяха доста умело премахнати,а дупките старателно загладени за удобно паркиране и ненасяне на щети. върху паркираната колаИзрязанието колчета беха колкото две паркоместа,едното от които беше заето,а аз видях своето място в свободното – това беше грешка!
1) Наистина нямах право да спирам там. Ако имахме функционираща държава щеше да дойде някой от „органите“ на реда и да ми състави акт или вдигне колата – нещо справедливо и нормално в цивилизован свят. Справедливо е когато си виновен да си понедеш последстията…принципно.
2) Не се и замислих защо някой ще си играе толкова да си осигури място пред учебното заведение. Там всички ходим „за малко“. На този въпрос си отговорих,когато отидох с колега до колата за малко да му дам нещо. Встрани бяха спрели няколко жълти автомобила наподобяващи таксита,но без отличителни знаци за фирма и тн. (непомня дали имаха табелки отгоре). Шофъорите надлежно ми обясниха,че това са им работните места и им преча на работата. Отказах им да преместя колата,защото нямаше къде и им обясних,че уча тук и след малко ще се махна.Дори предложих на единия да сменим местата на колите (безмислена маневра и 3-4 метра разлика) при което той ме изгледа с недоумение (явно се уплаши,че мога да кача потенциален клиент) и ми отговаряше само с фразата „Ние за вас не сме хора!“ видимо афектиран,че дръзвам да изразя мнение. Игнорирах разпрата и се върнах вътре. Честно казано ми мина през ума ,че могат да посегнат на колата,но реших че са зрели хора и няма от какво да се притеснявам – грешка!
Изпита свърши аз си се прибрах с колата по живо по здраво и тази сутрин имаше ИЗНЕНАДА! Колата си стоеше пред блока на една страна. Чичковците бяха ми надупчили предна и задна десни гуми с доста тънко шило. Оптимистично реших,че дупката е една и това ми е за урок. Свалих гумите и отидох на вулканизатор откъдето с усмивка ми казаха,че вече имат нов рекорд за брой дупки. Чичковците бяха мушкали със злоба и от едната гума потопена във вода излизаше толкова много въздух,че неможахме да преброим колко точно бяха дупките и двете гуми бяха за боклука,макар да бяха на 2 месеца и 1500км пробег. Явно наистина съм ги вбесил и не са искали да ми дадат урок,а да на нанесат умишлена щета и успяха доста умело. Аз си купих две нови гуми,сложих им джанти една по една(сърце не ми даде да оставя колата на трупчета),което ми коства цял ден напред-назад.
Чичковците могат да са живи и здрави. Не виждам смисъл да търся „органите“ на реда,защото не очаквам да свършат нещо друго,освен да ми изгубят още един ден. Няма да търся обезщетение от чичковците,защото по отчаяните им действия личи,че едва ли са в състояние да ми покрият щетите ( возят на твърда цена левче по маршрута на автобусите и със сигурност тази седмица не са направили 200 курса).Платих си нещата с философията „имал си пари – дал си“ , но немога да свикна с идеята,че това трябва да е нещо нормално и да се примиря. Също не мога да си обясня,защо някой би нанесъл вреда без никаква полза за себе си.Тезата с научаването на урока се обезмисля след второто намушкване – следващия път пак ще си спра на същото място и ако благоволят пак да ми нанесат щети просто ще знам,че са те и ще търся друго решение на ситуацията.
Обичам страната си – мразя държавата! – народопоговорка